1 минута Да растеш, заобикъжен/а от братя и сестри, е прекрасно, но понякога и предизвикателно. Децата не се раждат като противници и няма да станат такива, ако родителите не им позволят. Какви отношения с братята и сестрите имат в детството, ще повлияе на поведението им в зряла възраст. Ако искате децата ви да са близки през целия си живот, изграждайте връзката помежду им още от най-ранна възраст.
Децата са едновременно съюзници и съперници. Съюзници стават при съвместни игри или когато си помагат взаимно. Подкрепа между братя и сестри и сътрудничеството в детството и в ранната пубертетна възраст според психолозите се проявяват с близки отношения в по-късна възраст. Това как децата се разбират помежду си зависи не само от възпитанието, но и от разликата във възрастта между тях.
Ривалитет между братя и сестри
Семействата с повече деца много добре знаят как от най-добрите приятели за секунди могат да станат съперници, които се борят за любимата играчка или за вниманието на родителите. Карл Пилемер, професор от Корнелския университет, по време на изследването на отношенията между братя и сестри установил, че до три четвърти от майките имат любимo дете. Ако обаче предпочитанието на едно от тях е очевидно, това може да отчужди братята и сестрите един от друг. Когато децата са имали усещането, че родителите им се отнасят справедливо, в зряла възраст те са имали по-добри отношения.
За съперничеството между братя и сестри до известна степен може да допринесе и Еволюцията. Преди 200 години половината деца не са доживявали до зряла възраст и взаимното състезание за родителската благосклонност и ресурси е било основа за оцеляване. Ривалитетът между децата е естествен отговор на усвояването на асертивно поведение. Можете да смекчите ривалитета между братя и сестри и като организирате свободното време на децата така, че да не са постоянно заедно. Разделеното прекарване на времето е здравословно за развитието на тяхната самостоятелност и увереност.
Когато децата са като „смачкани“
Многодетните семейства днес не са толкова обичайни, колкото някога. В семейство с 6 деца е израснала днес 31-годишната Мирка, която има 4 сестри и брат. „Винаги съм имала с кого да играя. Нали кой може да се похвали, че е играл с братята и сестрите си на „избиване“, или волейбол, или футбол. Шестима играчи вече е доста добър отбор. Помагахме си взаимно с домашните, заемахме си дрехи, всъщност по-скоро си ги наследявахме една след друга. Когато се стигнеше до кавга, винаги имаше кой да застане на моя страна. А когато от упорство не разговарях с един брат или сестра, пак имах още четирима“, спомня си тя за отношенията между братя и сестри в детството. Те и до днес са основата на тяхното доживотно приятелство.
Но и тя не е била пощадена от Еволюцията между братя и сестри или от ревността. Най-малките членове на семейството се появили, когато Мирка била на 9 години. „На родителите им се родиха близнаци, така че те бяха център на вниманието. По-късно ревнувах от по-голямата сестра, която вече беше работила на непълен работен ден и можеше да си купи нещо. Или от по-малката сестра, която можеше да остане вкъщи, докато аз помагах в семейното стопанство.“ Отношенията между братята и сестрите родителите им подкрепяли като разпределяли домашните задължения, които децата трябвало да изпълняват заедно. Но дори и тогава знаели да се състезават кой ще е най-добър или най-бърз. Днес, когато си спомнят за такава детска конкуренция, го правят с усмивка.
10 съвета как да подкрепяте добрите отношения между братя и сестри
Направете ги приятели още преди раждането
Запознайте по-голямото дете с новия член на семейството още преди неговото раждане. Покажете му снимки от ултразвук, оставете го да погали корема ви и да усети ритниците на бъдещия брат или сестра. Разглеждайте заедно неговите снимки и му покажете, че е било точно такова бебе, каквото сега ще трябва и той да приеме.
Изградете у по-големия брат/сестра усещане за важност
Ако във вашето семейство се е появило бебе, измислете на по-големия брат или сестра „роля“. Включете го в прости дейности, като му обясните, че без него ще се справяте по-трудно – малките помощници могат например да държат пелените при преобуване, кърпите при къпане, да изстискват крема от тубичката, да избират и комбинират дрехите, да разопаковат подаръците за бебето от гостите и много други дребни неща.
Разделяйте времето между всички деца
За децата до три години майката е най-важният човек, когото не искат да делят с други. Новият член на семейството обаче изисква повече внимание и време. За да не се чувстват по-големите деца пренебрегнати, опитайте понякога да сложите по-малкото бебе в слинг – така ще имате и двете ръце свободни за другите деца. По същия начин времето при кърмене може да се използва за четене на приказки за по-големите деца.
Компенсирайте на по-големите това, което са загубили
Понякога родителите си мислят, че по-големите деца ще се зарадват на това, което новият брат или сестра им е донесъл. Но те са по-скоро фокусирани върху това, което са загубили. И затова нямат желание да делят играчки, време, внимание или дори стаята си. Компенсирайте им изгубеното време с повече време с баща. Той ще заведе по-голямото дете на излет само двамата.
Не ги сравнявайте
Сравняването на децата е основа за чувството за малоценност, което подкрепя нежелано поведение между братя и сестри. Хвалете децата за постиженията им спрямо собствената им личност, а не спрямо брат или сестра. Всяко дете трябва да усеща, че в очите на родителя е специално. Забравете за забележки от типа – дано си носил такива оценки, като твоя брат.
Научете децата да бъдат чувствителни
Децата не се раждат като противници и няма да станат такива, ако родителите не им позволят. Мотивирайте по-големия брат или сестра да се грижи за по-малкия брат или сестра. Ако на малкото например му се наложи да бъде превързано след нараняване, помолете по-голямото дете да ви помогне с превързването. То ще съчувства на малкия „пациент“. От гледна точка на по-малкия брат или сестра пък е трудно да не го обикне човек, който ви успокоява и се грижи за вас.
Поставяйте граници
Родителската роля понякога изисква да бъдете като човек, който налага правилата. Дайте на децата ясен сигнал как трябва да се отнасят едно към друго. Вашата задача е да защитавате децата, включително и едно от друго. Не позволявайте една кавга да прерасне в друга или в тормоз над по-слабия.
Подкрепяйте съпричастността
Децата трябва да се научат да мислят за това, което възнамеряват да направят и какво влияние ще има поведението им върху други хора. Липсата на съпричастност е характерна черта на неработещите отношения между възрастни братя и сестри.
Не се отнасяйте с децата еднакво
Родителите, в опит да избегнат разправии, се стараят да се отнасят с децата по един и същи начин. Това обаче е грешка. Ако децата не са на една и съща възраст и не са емоционално развити по един и същи начин, не е нужно да се отнасяте с тях по същия начин. И по-късно, през живота, не всички ще се отнасят с тях еднакво. Обяснете им, че с порастването се появяват различни предимства за по-големите братя и сестри, но и различна отговорност.
Изграждайте дух на екип
Вземайте децата на семейни екскурзии. Скоро ще разберат, че с предимствата идва и отговорност, така че ще се научат да се държат в група и че всеки член има индивидуални права. Възложете на децата задачи, които изискват сътрудничество, и ги мотивирайте. Ако по-големите деца ходят на занимания, може да покажат на по-малките нещо от тях. Духът на екип можете да изграждате и при съвместни игри навън или вкъщи.
