1 минута Прощаването с деца, напомнящо по-скоро сълзлива долина, е доста често срещано в ранната детска възраст. Има деца, които обаче след като затворят вратата, веднага забравят родителите си, дори и въпреки плача, и веднага се захващат за игра с гледача. Но какво да кажем за онези деца, които освен плача преживяват и тревожност от раздялата и се разстройват, когато родителите им се опитват да ги оставят с някой друг? Тогава вече говорим за сепарационна тревожност.
Сепарационна тревожност изобщо не е ново явление, въпреки че много родители може да имат точно такова усещане от този термин. Това е напълно нормална част от детското развитие, но може да бъде обезпокоително. Най-важното е да разберете през какво преминава вашето дете и да се опитате да разрешите тази ситуация още в зародиш, за да не прерасне в по-сериозен проблем.
Какво е сепарационна тревожност?
Бебетата по принцип се адаптират много добре към други хора, които се грижат за тях, и най-вече родителите усещат тревожността от раздялата като първи. Ако са удовлетворени всички нужди на децата, до 6-месечна възраст те преживяват раздялата с родителите си без по-сериозни проблеми. Между четвъртия и седмия месец след раждането у децата се развива усещането за т.нар. постоянство на предмета.
Те осъзнават, че нещата и хората съществуват, дори когато са извън погледа им. Бебетата установяват, че когато не виждат мама, татко или братче/сестриче, това не означава, че са си отишли. Все пак те още не разбират как работи времето и не знаят, че мама скоро ще се върне. Децата в тази възраст не могат да разберат, че родителят е излязъл в съседната стая или само зад ъгъла и че скоро ще се върне. Дори такава кратка липса може да предизвика тревожност у бебето и да започне плачът, който ще стихне едва когато мама е отново пред очите.
По-независими са децата на възраст от 8 месеца до една година, но в същото време в този период те могат да бъдат и най-несигурни по отношение на раздялата с родителя. Именно в тази възраст най-често у децата се развива сепарационна тревожност, която се проявява с видимо разстройване при тръгването на родителя. Децата реагират с интензивен плач, почти не забелязват присъствието на другите и имат тенденция да се залепят за родителя.
Първите прояви на сепарационна тревожност могат да се появят и по-късно, около 18-месечна възраст до 2 години и половина; някои деца никога не преживяват това състояние. Най-често сепарационната тревожност се проявява след по-значимо стресово събитие, като първия ден в детската градина, пристигането на ново братче/сестриче, преместването в нов апартамент/къща или напрежение в домакинството.
Източник на снимката: Freepik
Продължителността е различна
Продължителността на сепарационната тревожност не може да бъде точно определена и зависи от няколко фактора, най-вече от характера и темперамента на детето и от реакцията на родителите. В крайни случаи тя може да продължи от ранното детство до първите класове в началното училище. В такъв случай сепарационната тревожност може да е признак на по-дълбоко тревожно разстройство, което трябва да се обсъди с детски психолог. Сепарационната тревожност, която продължава в ранната училищна възраст, може да влияе върху обичайните дейности на детето и ако се появи внезапно при по-големи деца, може да бъде следствие от тормоз или насилие.
Сепарационната тревожност се различава от обичайните чувства, които децата изпитват в моментите, когато не искат родителите да си тръгнат. Такива обичайни чувства обикновено могат да бъдат преодолени чрез разсейване на детето и други стимули, които привличат вниманието на децата. Но трябва да внимавате и за собствените си реакции, които децата много бързо забелязват и могат да започнат да използват. Ако в резултат на плача на детето решите да останете вкъщи, и то многократно, детето ще започне да използва тази тактика, за да избегне раздялата.
Натиск върху емоциите на децата и родителите
Сепарационната тревожност изтощава не само децата, но и родителите, които могат да преживяват различни емоции. От една страна може да се появи приятно усещане, че вашето дете най-накрая е привързано към вас по същия начин, както вие към него. Но много по-вероятна реакция е чувството за вина за това, че искате време за себе си или че давате предимство на работата пред грижата за детето. Често при родителите се появява и чувство на претоварване от това колко много детето ви се нуждае от вас и какво количество внимание изисква.
Времето на раздяла е много трудно за родителите, защото досега детето им е било напълно зависимо от тяхното присъствие и грижа. Когато вече веднъж решите да излезете за няколко часа от дома (било заради работа или за почивка), не променяйте решението си, освен ако наистина не е необходимо. Опитайте се също да не се свързвате постоянно с бабите и дядовците, с гледачката или, ако е приложимо, с възпитателите в детската градина.
Както и детето, и вие трябва да свикнете с отсъствието на вашето дете. Много е изкушаващо да вземете телефона и да се обадите на човека, на когото сте поверили грижата за детето, но по-добре не го правете. Децата ще свикнат, че могат да ви се обаждат по всяко време и в бъдеще това може да ви се върне като бумеранг.
Неохотата на детето да напусне родителя обаче е добър знак, че между родителя и детето се изгражда здрава връзка. Много е важно децата да разберат, че дори когато си тръгнете, винаги ще се върнете. Детето ще е достатъчно добре, дори когато ви няма, и ще има шанс да развива уменията си за справяне с раздялата и да работи върху своята независимост.
Облекчете раздялата както за себе си, така и за децата
Да се разделите за няколко часа с детето не е лесно нито за първи, нито за трети път. Тези съвети могат да помогнат да преодолеете това трудно време както за децата, така и за родителите:
- Насрочете го. Планирането на излизането от детето е изключително важно. Не оставяйте детето в детската градина или с гледачка в критичната възраст от 8 до 12 месеца. Ако имате възможност, по-добре помолете близки хора или роднини да го гледат. Не си тръгвайте от детето, дори когато е гладно, уморено или неспокойно. Ако е възможно, планирайте излизането след сън и хранене. Не се опитвайте да си тръгнете тайно и незабелязано — това може само да влоши сепарационната тревожност. След такова “крадешком” изчезване детето може да се почувства измамено, объркано и разстроено и това може много сериозно да накърни връзката между вас.
- Тренирайте раздялата. Започнете предварително да подготвяте детето за раздяла, като представяте нови хора и му показвате нови места. Планирате да оставите бебето с роднина или с гледачка? Посетете ги или ги поканете у вас, за да може детето да прекара с тях още по-рано известно време. Ако сте записали детето в детска градина или ясла, планирайте в това заведение няколко съвместни посещения. Просто тренирайте раздялата и направете всичко възможно детето постепенно да свиква с времето, прекарано без вас. Дайте му възможност да вземе от дома любимата играчка, възглавничка или одеяло. Тези предмети ще дадат утеха на децата и благодарение на тях те ще се чувстват в безопасност дори на непознато място.
- Бъдете спокойни и последователни. Създайте с децата ритуал, по време на който се разделяте приятно и с любов. Останете спокойни и покажете на детето си любов и доверие. Уверете го, че ще се върнете и кога ще се върнете, чрез ориентири/сигнали, които детето ще разбира (например след обяд, след вечерната приказка и подобни). Спазете обещанието си и наистина се върнете в уговорения час. Благодарение на това ще изградите доверие у децата.
Това е само временно
Сепарационната тревожност при децата е причина за негативни емоции и чувства у родителите. Помнете, че този етап ще премине. Естествено е детето да изпитва стрес при раздялата с родителя, особено ако досега цялото време е било прекарано именно с родителите. Вярвайте на инстинктите си и се ръководете от това, което чувствате. Имате ли усещането, че сега е правилният момент да оставите детето за малко с някой друг, въпреки че то показва признаци на сепарационна тревожност? Не се предавайте — обяснете на детето, че ще се върнете, и спокойно си тръгнете.
Но обръщайте внимание и на признаци, които биха подсказвали, че детето не преживява раздялата според очакванията, въпреки максималните ви усилия. Могат да се появят проблеми със съня, напрежение, загуба на апетит, напикаване или пристъпи на гняв. Сепарационната тревожност се преживява по-трудно от деца, които са срамежливи, тихи, по-малко общителни или растат в стресираща среда.
Сепарационната тревожност може да прерасне чак в сепарационно тревожно разстройство, особено когато и в предучилищна и по-млада училищна възраст интензивната тревожност от раздялата продължава. Това разстройство засяга приблизително 4% от децата в предучилищна и по-млада училищна възраст. Децата, страдащи от това разстройство, се страхуват, че ще се изгубят от родителите или настойниците си, и са убедени, че след раздялата ще се случи нещо лошо.
Със сепарационното тревожно разстройство са свързани пристъпи на паника, гадене, повръщане, задух, кошмари, страх от сън в самостоятелна стая и дори прекомерни притеснения за отвличане. Ако подозирате, че признаците на сепарационна тревожност на вашето дете излизат извън нормата, не се колебайте и посетете лекар.
